България е на 61-во място по щедрост в света, а българите

България е  на 61-во място по благотворителност в света, а българите са склонни да подценяват своята благотворителност , сочи  - представително изследване на английската фондация КАФ (CAF), което обгръща повече от 50 000 души в 101 страни.

У нас Фондация  BCause заедно с КАФ  е подготвила спомагателен   ,  основан на данните от международното изследване.

За първи път в изследването се въвежда  мярка за благотворителност , която разрешава да се съпоставят обособените страни, като се оценява  какъв дял от приходите са дарени  на  благотворителни организации , на  човек или семейство в потребност  или  на религиозна организация.

Близо две трети (64%) от хората в света са дарили пари  през 2024 година, само че какъв дял от приходите си, по какъв начин и защо – дефинират културата и методът на живот.

Според проучването  хората в страните с ниски приходи са два пъти по-щедри  от тези в страните с високи приходи, когато става въпрос за подкрепяне на нуждаещи се хора и даряване на благотворителни организации.

Най-популярната идея в международен мащаб са децата и младежите  – за тях са дарявали 29% от хората по света, тя е и измежду желаните дела на всеки континент.

Един от всеки четирима (26%) подарява за филантропична помощ и подкрепяне на потърпевши от бедствия, а в Азия хората са най-склонни (16%) да поддържат екологични дела.

Проучването открива също, че  хората са по-щедри, когато тяхната страна предизвиква дарителството .

КАФ мери дарителството от 2010 година употребявайки известния международен дарителски показател, напомни пред БНР-Радио София  Елица Баракова  - изпълнителен шеф на фондация BCause. Данните в изследването са доста и разрешават разнообразни съпоставки сред страни и по индикатори.

В съпоставяне със междинните индикатори за Европа  пари за положителни дела през 2024 година са дарили 57% от хората в България  при средноевропейски равнища на интензивност 59%.

Дали сме релативно по-голям дял от приходите си (0,76%), при 0,64% приблизително за Стария континент. 



Само 5% от българските жители подаряват 12 или повече пъти годишно. За съпоставяне, данните в международен мащаб са тройно по-високи. Като време също отделяме малко.

Над 41 на 100 от българските донори са " инцидентни ", прочувствено стимулирани.

 



На нашия континент дарението се прави по личната воля и избор, разяснява още Баракова. В Азия и Африка, хората го усещат като обвързване в дадена общественост.

В България това е по-скоро премислен акт.

Добрата връзка и прозрачността при реализация на даренията покачват доверието и присъединяване на жителите в дела с пари и труд.